Понякога собственият ми живот или живота на хората край мен ме довеждат до странни мисли. Оказва се че мечтата не е просто нещо!

 Тя не е белият гълъб, който ни носи само радост и иска да го нахраним с трошички вяра.

 Понякога тя е орелът който ни изважда от долната земя и иска не само вода, но и плът от плътта ни! 

 И ако е разбираемо, макар и страшно /особено за близките/, когато някой автомобилист или алпинист рискува живота си, заради своята мечта... то е много тъжно, когато разберем че сме отдавали или дори рискували живота си заради мечтите на другите. 

Без да сме осъзнали своите собствени.

 Следва цитат от моя любима юношеска книга, от тия вечните, които всеки трябва да прочете:

 "В този миг вратата се отвори тихо. Юстуса излезе и бързо се отправи към тях.

— Не е много лошо — каза той. — Счупването на крака е без усложнения. Има освен това и леки натъртвания на гръдния кош. Не се установи сътресение на мозъка. И тъй, горе главата, момчета!

Приятелите си отдъхнаха. Мац притисна лице към стъклото на прозореца. Раменете му потръпваха. Юстуса доби такъв вид, сякаш се канеше да помилва едрия немирник. Ала не посмя да го стори.

— След четири седмици той ще бъде отново здрав — каза доктор Бьок. — А сега ще ида бързо да телефонирам на родителите му, че през ваканцията момчето ще трябва да остане тук.

Готвеше се вече да тръгне. Но запита още:

— Можете ли изобщо да ми обясните как му е хрумнала тая идиотска мисъл да скача от стълбата с чадър?

— Всички непрекъснато го ядосваха — подхвана, хълцайки Матиас, — казваха, че бил страхливец и какво ли не! — Матиас извади носна кърпа и си изтри носа. — А пък аз, говедото, вчера го посъветвах да стори някога пред всички нещо, което да ги смае…

— Е, и той наистина успя да го стори — рече Юстуса. — Но вие се съвземете малко! Не забравяйте следното: по-добре подобно счупване на крак, отколкото малкият цял живот да се бои, че другите ще го смятат за непълноценен. Сега наистина ми се струва, че този парашутен скок съвсем не е бил толкова глупав, както то мислех отначало."

 Ерих Кестнер, „Хвърчащата класна стая”

----------------- 

Нищо не е без смисъл, дори опитите ни да осъществим мечтите на другите.

Тогава поне разбираме, че приятелите са ни обичали каквито сме, а "другите" са били доста ограничени хора, които не заслужават изтърпяната от нас болка...

защото ми дотегна от натрапени мечти
в които медиите имат най-голям и неизвинителен дял...

защото близките ни вероятно мечтаят за нас това, което поне те самите са одобрили

а медиите "мечтаят вместо нас" за това, което ще се купува
и това е жестоко !

И хубави мисли и откъс от любима книга - 2 в 1 :) Освен приятели са нужни и Справедливи учители ))