Повод за тия мисли стана предстоящо пътуване до друг град, което вероятно ще трябва да трае поне два-три дни с преспиване у роднини.

Както знаете, напоследък пропускаме преспиванията у роднини или приятели .. понеже „нямаме време” и предпочитаме дори да пътуваме преуморени и нощем. Колите стават по-бързи. Магистралите стават по-кратки. Защо да се напрягаш „да приемеш” услугата на някого, и да се чувстваш „зависим”? Колко е сладко да си НЕЗАВИСИМ… ни внушават медиите. За целта – купувай, купувай … Работи, работи. Бързай, бързай.

Но аз видях нещо хубаво в това „да забавиш темпото”… защото наистина молбите на роднини и приятели „обади се непременно; остани да спиш у нас непременно” ще са до време, а ние не го осъзнаваме и пилеем тия възможности. Вече има цели огромни държави, в които подобна молба е рядкост! Моя приятелка в Швейцария била наклеветена от съседите си пред властите че вероятно укрива имигранти /това, още много преди кризата в Сирия/. Съседите не повярвали, че е нормално брат й със семейството му да спят на гости в къщата й цели две седмици!

Спомних си как баба ми на стари години обхождаше квартала, и не че толкова я боляха краката, колкото съвсем нарочно и съзнателно спираше до всяко новопосадено дръвче, или до всеки познат (с новите метачки или продавачки от района се запознаваше веднага), за да поговори, да общува и да преживее…

Много пъти след като се върнем от екскурзия казваме: „Нямах ВРЕМЕ да видя още това и това, и това”. А ако трябва да сме искрени, трябва да кажем: „От това, което посетихме, нямах ОЧИ да видя това и това, и това”…

Не е пълно, ако разгледаш музей от възраждането, и не си представиш себе си на мястото на тия хора. Не може заради технологиите, и смартфона в джоба си да се чувстваме „по-горе” от младеж като Каблешков, който завършил в друга държава, болен, превежда романи от френски още на 20 години, за „да дари на България възможността да ги четат”; който си жертва здравето, кариерата и живота за да се върне в България, когато нашите младежи днес правят обратното. Точно неговия баща е бил един от най-богатите чорбаджии в града, а градът тогава е бил два пъти по-голям от София. Но вместо баща му да го възпре от идеализма, той заразява баща си - чорбаджията хвърля феса и почва да носи калпак.

Била съм и на Перперикон „без очи” … не може да се сравни с това някой да ти посочи следите от строителство, да ти разкаже за премъдростта и постиженията на древните траки, от които се ядосвали дори италианските туристи. Съвършен древен град, с действаща и до днес отводнителна система, дву- и три-етажни сгради, и асансьор.

В този смисъл, пътуването към дадено място е добре да започне още преди да тръгне колата. Да се прочете, да се научи, да се сравни. Да разкажем на децата.

Може да се гледа толкова много в нашата мила България, да се гледа, а още по-добре, и да се вижда…