Прочетен: 2766 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2017 22:00
„За въздигането на злото, достатъчно е добрите хора да не правят нищо..”
Напоследък отново стана дума за толерантността. Близо милион французи са се вдигнали за защитят страната си от духовната проклетия, която според мнозина донася не просто практикуването, а у-законяването на нещо противоестествено...
Това отново повдигна дискусия за „толерантността”. (Не знам откъде дойде тази дума, но зад нея се скриват все по-едри и отвратителни неща.)
Разбира се, не става дума да се връщаме към „нравоучителни” методи от рода на инквизиция и затвор към престъпващите определени духовни правила, но напоследък сме отишли в другата крайност - започна да се преследва дори изричането на мнение, че „духовни правила” съществуват!
Пак заговорихме, дали е правилна позицията „прави каквото искаш, живей както искаш - стига да не ми пречиш”... Все по-често приемаме че другият си е отделна едница ... и с това, как живее, може да помогне или навреди единствено на себе си...
Но на другия полюс на тази позиция не са само богословите, а и учените! Все повече изследвания показват Вселената като единен организъм, и човечеството - като съвкупност, а не отделности. Всеизвестно е, че човекът е изключително социално същество и за разлика от самотното дърво в пустинята, на него само храна и вода не са му достатъчни. Душата на човека полудява, и тялото загива - при липсата на общуване. Докато заради друг човек, движени от дълга или любовта, хората могат да постигнат неща, далеч превишаващи крехката физика, която имаме!
Уви, енергията на общуването днес е впрегната в Индустрии. Защото тази енергия е огромна и нуждата - непрестанна, затова индустриите ни продават общуване: „Тия и тия продукти, тази и тази външност, плюс дрехи (за жените) или други придобивки (за мъжете) - те ще ви осигурят да сте обичани, ценени, „успешни”...
Потопени в гоненето на още и още придобивки, насърчавани в това, че „проблемите винаги са у другия” хората ставаме все по-взискателни и самотни ... и въпреки технологичната революция, която ни освободи от тежката работа, и ни даде много нощни часове, осветени от ярка светлина - времето за общуване с близки и познати се свива неудържимо до нула !..
Докато преди не толкова много години Общуването е свързано с Общността. На всеки му е пукало как са децата в общността, как са възрастните хора, топло ли е у съседите, смятало се е за смислено да се помолиш за царя, който те управлява (не защото е идеален, а точно защото не е - и има нужда от подкрепата ти)... Постепенно територията на всеки се сви до неговото селище, кооперация, семейство ... а накрая и семейството започна да изчезва като единица! Под формата на „свобода” хората започнаха да избират променливостта на страстите и емоциите да владеят живота им.
Мнозина обаче приемат, че невидимото управлява нашия видим свят. (Невероятна книга в това отношение е „Властелинът на пръстените”). Невидими сили се бият за това, какво да става на Земята! А хората само застават зад техните мрачни или светли знамена, най-често без да го осъзнават добре.
Как иначе ще си обясним, че разумния, поетичен и музикален немски народ в един период стана оръдие на злото и изтреблението? Как им дойде тази слепота?..
Как руснаците, стълб на православието, добротата и любовта (ако им се чете класиката) станаха изтребители на църквата и свободомислието за цели 70 години...
Можем ли да повярваме в жестоките кланета, като гледаме топлотата на отношенията в турските филми днес? Където братята още бдят и защитават сестрите си, както нашият Балканджи Йово?...
Няма зли хора. Няма зли народи. Има бездуховност и инерция ... има непукизъм и умора, наричани за по-красиво „толерантност”... Има го скритият и невидим вече враг, който ни прави самотни, озлобени и нещастни, а ние не знаем от къде ни е дошло и с КАКВО да се бием ... защото уж се считаме за свободни!
И въпреки че именно духовните хора разбират, и дори виждат белезите за свършека на света, именно те неуморимо говорят, мислят и дразнят общественото мнение. Точно те се хвърлят „пред шейната”, която ускорява неудържимо по надолнището.. Не защото ще я спрат. А защото, когато забавят движението й, поне още някой ще може навреме да скочи!
papazovacopywrite.alle.bg
Тагове:
Доктор Конярски
СВЕТЪТ ТРЪПНЕ В ОЧАКВАНЕ НА НАЙ-ВАЖНОТО ...
Коментар: Това е още едно потвърждение, че универсалната и абсолютна връзка между всички части на творението съществува. Връзката е толкова силна, че различни елементи на творението трябва да се смятат за едно цяло, вместо за несвързани части на системата." - Wired.com