Зелена ниша. Бели придихания
и няколко пътеки към небето
между дърветата, по дланите разстлани,
които можеха да приютят лицето ми.

Сълзи - смола, роса и песъчинки
крепят света отвън, а той се рони,
пътува към очите на снежинките,
които зимата ще налепи по клоните.

Но има време дотогава. Стисвам лятото,
преди да отлети като хвърчило.
Един конец от него ще се мята
в ръцете ми, докато имам сила.

автор: Uff



Да протегнеш ръка,
да протегнеш душата си. Леко
да поканиш човека да влезе
с тъгата си вътре.
Да пролееш сълза,
да отекне във нея сърцето му.
Да те блъсне вълната на чуждият 
гняв като тътен.
Да захвърлиш страха, като вик 
да се пръснеш от болка
на отчаяни късчета срам и вина, 
и съмнение.
Да си враг пред вратата 
и разбит във стената от спомени
да потъва гласът ти
без изход за идното време.
А човекът мълчи.
И се крие в душата предишна
и превръща тъгата си в крепост.
В свещен егоизъм.
Няма никой отсреща.
Сърцето ти, празно, увисва
като птица, обесена 
в тясна за ближния риза...  

 автор: biser4e
 

Човече, крехък като щастие,
прахосващ своите недели, 
жадуваш равенство и братство,
зазидан в своя свят панелен.
Човече, колко си спечелил?
Човече, колко притежаваш?
Усети ли, че е неделя
в зъбатата борба за хляба?
Ще тръгнеш ли, за да намериш
четирилистна детелина
между детето ти и себе си, 
когато думите отминат?
Ще извървиш ли този поглед,
по-свят от седми ден, по-топъл?
Ще излетиш ли този полет
към светлината пъстроока?
А рамото ти ще подпре ли
на облия си свят приятел?
Човече, днеска е неделя
за ваене на добротата.
Бори се с камъни и пръти, 
но дай последната си риза!
Сърцето нека спре ума ти,
преди да си отхвърлил близък.
Човекът не е в цветовете,
не е в наличност и в предмети.
Ще посадиш ли бяло цвете
в пръстта под своята заетост?
Усмихвай се и в тая болка,
родена от строшена правда.
Човече, колко имаш, колко?
Какво отвъд това те радва?
Богатство, образ. Празни къщи.
Робуване на кухи вещи.
Неделя е. А тя е църква, 
в която всяка мисъл свещ е.
Излез. Но тежката камбана
от мене повече не казва.
Смети гнева си разпилян,
змията прогони от пазвата.
Човече, като космос дребен,
обичай всеки миг (не)земен.
Каквото имаш, то е в тебе.
И няма да ти се отнеме..

автор: nikoi