Не е така, когато съм тъжна. Тогава съм търсеща. Всичко онова, което ми е харесвало, докато съм била щастлива, сега ми се струва неясно, страшно, изморително. Затова започвам да търся други пътеки, лутам се, предавам се понякога, но някак винаги успявам да открия онази пътечка, която стига до светлината. В това търсене обиквам себе си, защото разбирам колко сили има в крехките ми чувства. Защото успявам да затворя врати, да приключа ненужни приятелства, да зачертая спомени, да се преборя със страхове. В това търсене винаги откривам причина да живея въпреки тъгата или с нея, редом до нея, малко над нея."
"Не е страшно, че вдъхновението за поезия (а и за всичко) може да идва от тъгата. При мен е така. Не винаги, но много по-често, отколкото от щастливите мигове. Щастливите мигове са за живеене, тъгата е за пътуване към себе си. И само в това пътуване, ако е искрено, истинско, всепоглъщащо, смиряващо и опрощаващо, идва и вдъхновението – за обичане, за живеене, за творчество."
Сашка Александрова
