Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2017 16:36 - Празноти и докосвания
Автор: lyuliak Категория: Тя и той   
Прочетен: 456 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 06.02.2017 14:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Много често си мечтаем, как ще намерим любим човек, и ще си паснем във всичко както две съседни парченца от пъзел. Дори да не сме го изричали, вътрешното ни очакване е това...

И когато нещо в парченцето отсреща не пасне, ние го сменяме - докато сме млади, докато имаме самочувствие... Ала когато вече сме обвързани и открием, че имаме хлабини с отсрещното парченце от пъзела, и дори с времето някои от тях се разширяват (понеже човек е живо и променящо се същество) ние не търсим така леко замяна, но започваме да роптаем... тихо, гласно, или "придружено с гръмотевици".

Колкото и да виждаме, че много хора са така, ние не можем без болка да приемем тази изненадваща липса на пълен уют, на пълна подкрепа ... търсим вина у другия, оневиняваме себе си, стопляме се на чужд или дори на опасен огън. И продължаваме да роптаем.

Това е така, докато не разберем, че тези празнини между нас и партньора, между нас и родителите или близкия ни приятел, са неслучайни и представляват Стаи. Това са стаите за общуване с невидимия свят. Там, когато никой не те подкрепя, можеш да останеш сам и да общуваш с Единствения... Това са обиталищата, където, подобно на цар Давид, можеш да Му изплачеш: "Кой имам освен Теб?"...

Не е нужно човек да остави работата и близките си, за да преживее даровете и силата на монашеството. Достатъчно е да поканим невидимия Гост в стаите на своето нещастие...

А за партньора? Когато спрем да го приемаме като идеален, ние ще подновим грижата си за душата, а не само за удоволствието му. На практика, ние ще се събудим. И ако не се поддадем на изкушението да го превърнем набързо във "враг", ще се превърнем в негов искрен и верен приятел. Защото, вярност има само там, където има изпитания. Каква вярност, когато и без това ти е комфортно с човека?

Друго, което рядко оценяваме, е, че когато в някои неща не сме единомислени с партньора, ще ги преценим много по-внимателно. Всъщност, пълното и постоянно единомислие е нещо опасно. Дори и святите хора са спорили, и тогава по плода се е познавала Истината, а по търпението към различната гледна точка - братството. 

image

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"! https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 667338
Постинги: 693
Коментари: 590
Гласове: 1468
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930