Прочетен: 1572 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2011 10:08
Провокира ме една дискусия по програма „Хр.Ботев”. Някои езиковеди бяха се потрудили да пишат за мълчанието като изразно средство... Разговорът ми откри много интересни неща, които като цяло знаех, но никога не бях ги комбинирала в ума си.
Например, оказава се че в съвременната европейска цивилизация говоренето се счита за правило, а мълчанието – за изключение. Мълчанието (когато не става дума за мълчалив по характер човек) се е превърнало в защита или в наказващо средство. (”Те не си говорят”...)
Докато в древните народи, чиито традиции все още се пазят в Азия и другаде, мълчанието когато нямаш нещо важно за казване, се счита в реда на нещата! Спомена се как конквистадорите неприятно поразили американските индианци с това, че много приказвали за всичко.
Казаха се две думи за стария български обичай невястата „да говее (да мълчи)” няколко месеца пред свекър и свекърва, пред кумове. За пръв път осъзнах че това не е било заробващо а страхотно ценно упражнение! В новата среда е било нормално отначало да наблюдаваш обстановката, да усетиш отношенията и нуждите, да почувстваш промяната в статуса си – ти вече си омъжена жена, в друг дом си. А и нали с мъжа си, със своите родители все пак е можела да говори : )
Колко излишни думи и излишни сълзи биха били спестени. Колко въпроси „ами аз не трябваше ли да се обадя, да се защитя” са отпадали в първите няколко месеца под закрилата на древната традиция --
25.11.2011 20:25