Хората имат необходимост да се свързват, да се приобщават, да бъдат полезни и нужни. Хората са социални същества и когато сме щастливи и здрави, ние се свързваме с тези около нас. Но когато не можем, защото сме травматизирани, депресирани, изолирани и още много други подобни, търсим връзка с нещо, което да ни даде облекчение. Нещо, с което да се свържем, нещо, което да ни накара да се почувстваме част от група.

Човешката природа винаги ни кара да търсим връзка с някого, или нещо. Това може да е мобилния ни телефон, може да е хазарт, видеоигри, порнография, наркотици и алкохол. Но нещата, към които се привързваме, не е задължително да са вредни или смятани за порочни, хората се пристрастяват и към фитнес, здравословно хранене, козметика и дори четене.

За да избегнем създаването на връзки, които са нездравословни за нас, ключовият момент е в създаването на връзки с хора, които са ни приятни, които обичаме и ни обичат, сред които се чувстваме добре. Пристрастяването е симптом на самотата, която е навсякъде около нас, а много хора не знаят как да се справят с нея.

В Съединените щати от 50-те години насам средния брой приятели, които човек има е драстично намалял. В същото време площта на домовете е значително нараснал. Така сами правим клетките си все по-големи, но и все по-празни, така предпочитаме вещи пред хора, собственост, вместо любов, и ставаме все по-сами, колкото и привидно свързани да сме чрез разните ни устройства.

Войната срещу наркоманиите прави нещата още по-зле. Вместо да помогнем на тези хора да подредят живота си, да намерят приятели, ние им слагаме етикети, често обидни, даваме им медикаменти, уж помагащи им, не ги вземаме на работа, подиграваме им се, и накрая ги вкарваме в затвора – буквално в клетки.

За да се справим с наркоманиите, трябва да променим обществото като цяло, за да може засегнатия индивид да намери отново щастие в лицето на любими хора, да намери работа и дом. Обратното на пристрастяването не е да си „чист“, а да си свързан. Наркоманията ни отдръпва от другите, затова за да се преборим с нея са нужни връзки с другите.

Никой не е застрахован от пристрастяване, независимо към какво. Наркоманите не са в клопката на наркотиците, а в клопката на самотата. А всички истории на наркомани си приличат, как се започва от чувството да си неразбран, да си сам, да си депресиран… И добрия край идва с новата надежда и новите хора, новите споделени мечти и „никога повече в ада“."

из статия за наркотиците

Бих добавила, не само връзки с хора, а най-вече трябва да заздравим връзките си с Бога и неугасващата Му любов.