Естествената реакция на всяка нова идея е да я разкритикуваш, да посочиш някои от слабостите и недостатъците, които ще й попречат. Колкото по – опитен и интелигентен е човек, толкова по-лесно намира недостатъците на чуждите идеи. „Decca Records” отхвърля „Beatles”,
„IBM” отказва идеята за фотокопиране, която „Xerox” лансира,
„DEC” отхвърля програмата за електронни таблици,
а множество водещи издателства отказаха да отпечатат първия роман за Хари Потър.
Същото се случва в повечето организации днес.

Но няма такова нещо като „лоша” идея. Лошите идеи често са чудесни трамплини за хубавите идеи. Всяка организация има нужда от множество лоши, глупави, тъпи, щури идеи, защото съдържат концепциите, които можем да възприемем за създаването на приложими иновации.

Всеки процес подлежи на подобрение. Но ако се съсредоточим изцяло върху това да направим нещата по-добри, може да пропуснем шанса да ги направим различни, което е същността на новаторството. В крайна сметка новаторството побеждава производителността.

Ако сме съсредоточени върху един начин на действие и работим по цял ден, за да го реализираме, как ще намерим време да изпробваме нови начини за осъществяване на целите си? Ако правите газови лампи и работите от сутрин до вечер, за да произведете повече лампи, няма да имате време да чуете за електричеството и да създадете електрическата крушка.

Корпоративните планове трябва да представляват най-обща рамка, която да се използва по – скоро като насока, отколкото като подробна пътна карта. Те трябва да предвиждат внезапни промени в пазарните условия, нови заплахи и възможности, както и експериментаторство. Планът не бива да се превръща в скривалище за лишените от въображение мениджъри.

Обвиненията за провалите са сигурен начин да смажете предприемаческия дух. Повечето новаторски проекти се провалят, но въпреки това са стойности, защото само чрез изпробването им можете да определите кои обещаващи идеи са несполучливи и кои са печеливши. Ако хората се боят, че ще бъдат обвинени за провала, защо им е да изпробват нещо ново?

Когато наемате служители, не търсете хора, които ще „паснат” и ще възприемат корпоративния модел. Търсете хора, които са различни и ще се осмелят да внесат еретични възгледи в организацията.

Всеки от нас може да бъде по-изобретателен, ако бъде насърчен и научен как да го прави. Като деца всички сме притежавали богато въображение, но постепенно рутината на работата приземява творческите инстинкти иа повечето хора. При подходящо обучение хората могат да развият уменията да проверяват, генерират, адаптират, комбинират, анализират и подбират идеите. Те може да преоткрият въображението си.

със съкращения от : http://www.lifehackerbg.com/business/strahotni-nachina-da-smachkash-izobretatelnostta/

Странна дума според мене е това понятие "креативност", появило се от неотдавна заедно с много други - не съвсем от нашата реч неща. Като сме я внесли що ли не сме си взели и и такава за обратното понятие на това.Но както и да е. С една констация в материала съм напълно съгласен - няма такова нещо като „лоша” идея. Това е така защото няма нищо случайно на света. Тогава всяка една идея е уникална и по-точно казано е "подходяща или неподходяща" в даден случай. Колкото до осаналите проблеми засегнати в материала - те са както всичко на света СПОРНИ. Това едва ли може накратко да се обясни, за това ще се опитам да предложа пример: - "Взимаме пеперудите и пчелите, които с действията си спомагат при опрашването на цветовете. Да, но пеперудите не се събират в кошери, а пчелите правят точно това. При пчелите има стройно изградена система и организация, която дава невероятен краен резултат (полезен и за човека). Обратното на това - пеперудите в по-голямата си част вредят, но това не ги е направило "излишни" в природния кръговрат. И с хората е същото - едните стават за работници, други - НЕ. За това е обществото - то решава как да разполага с наличния потенциал. Резултатите от това са показателите за това - до колко и как се е справило. Това е общовалидно за всички сфери на живот и човешка дейност (за това има държави, които са по-така, а други не са баш така) Опитвам малко по неакадемични изразни средства. А въображението е възможността на всеки отделен човек да разполага и борави с абстрактното си мислене (там нещата стават много, много сложни) Материала пък предполага да заделиме доста повечко време за това. Колкото до числото 12 мога само да кажа, че нито е точно, нито определящо в случая - просто повод за размисъл.
Колкото до еретичните "нестандартни" възгледи - трябва да се знае, че си имат цена и само който може да си я плати, може да си позволи лукса да експериментира (пробва).