Прочетен: 2414 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2016 22:03
Но знаете ли, това не е скромност. Ако в нас няма почит към този човек, към неговите интереси или душа, ние всъщност се бетонираме в своята гордост, че и така сме достатъчни, или дори по-добри от него (защото той или тя „витае в облаците”, а не ходи само на земни места).
И не е въпросът дали ще обидим този наш близък. Най-вероятно се разбираме и наистина добре се грижим за него! Въпросът е, че в тази си гордост ние ощетяваме самите себе си...
Защото всеки човек е създаден да твори и на земни, и на небесни места!
Божествената същност е заложена във всеки. Но някои от нас тихо, работливо, с неосъзната гордост на заети хора я оставят да изгние, без да види и лъч от Слънцето.
Защо разказвам това? Известен е случая с баба Моузес, най-възрастната американска художничка. Работна фермерска жена, родила десет и отгледала пет деца и много внуци, на 76 години баба Моузес вече не може да шие, понеже ръката й се вдървява от артрит. Тогава тя хваща четката, и в следващите двайсет и пет години /тя живее до 101/ пренася на платната цялата си любов към света и живота! Изрисувала е изключително много свежи и хубави картини. Тя не е угасила Слънцето в душата си, и Бог й е позволил да го въплъти.
Известен е случаят и с негърка-поетеса, която цял живот е била неграмотна и работила на памуковите плантации. От дете тя съчинявала стихотворения, и като е нямало как да ги запише, ги помнела наизуст. На по-късна възраст поезията й е пренесена на хартия, и се оказва истински талант.
* Разбира се, има го и обратното. Има я гордостта на „интелектуалците” спрямо „обикновените хора”, голяма част от които не са никак обикновени, а са тихи герои в живота си, и творци на добри и трайни неща. За тези случаи поетът Роман Кисьов пише :
“…Ти превърна Поезията в свой живот. Цял живот, затворен между четири стени, писа стихове за Живота... Колко прозаично!
Познавам един човек, незнаен, неизвестен за света, който ден след ден, тихо и дискретно се раздаваше на хората... И превърна живота си в Поезия”.
картините на баба Моузес:
Тагове: