Постинг
08.06.2016 13:41 -
Едрите неща
ЕДРИТЕ НЕЩА
Понеже много се пише за малките неща, за дребните неща, реших да напиша за едрите …
Забелязах го наскоро.
Когато човек е притиснат от необходимости да решава всеки ден някакви проблеми, и още по-често е притиснат от вменени му тревоги за утрешния ден (в които по правило не може да участва, а се чувства зрител..) той, от една страна „разпуска“ с филми и шоута, които за малко го изваждат от притесненията, а от друга страна, ако и да гледа новини, отказва да се почувства ангажиран с каквото и да е от обществена значимост.
А може би трябва. Да се ангажираме с позиция. Най-напред с позиция. Може да не излезем на площада, да не набием политик, да не гласуваме за петиция в Интернет. Но да ВИЖДАМЕ големите неща, които се случват, и то да положим усилие да виждаме първопричините им, е изключително важно!
Тия дни гледах филм за богомилите. За вярата на „добрите хора“, която ако и да не е позната на мнозина /понеже сведенията за вярата им идват предимно от инквизицията/ , е поставила такъв отпечатък по цяла Европа, че цели градове са отказвали да предадат на властта богомилите си, и са били изгорени…
Казах си – добре , в името на какво? Ами в името на Едрите неща, като спасение на душата, като опазване на принципи и ценности за поколенията! Богомилите, катарите, са били благословията на града. Сами ставайки храм на Бога, те са били храм за гражданите, при който те са отивали за да бъдат посъветвани и изцелени.
В този смисъл, мисълта за Едрите неща дава небивала сила! Дава посока на живота ни. Дава решение на много дребни проблеми, за които постоянно имаме ветрове наляво и надясно, и няма категоричност в нас и край нас …
Мисълта за Едрите неща е като венчание с Този, Който ни е обикнал, обича и ще ни обича завинаги. Мисълта за Едрите неща е като посвещение на Неговата мисия сред хората. А не да искаме Той да се посвети на дребните ни цели.
Както се разказва в една популярна притча за професора, камъните и пясъка, ако Едрите неща заемат своето място в живота ни, за дребните място ще се намери. Обратното обаче не е възможно.
Много хора ,като чуят тази притча, казват : „О, да, едрите неща са семейството, приятелите, здравето“. Не. Те са да кажем, средни неща. Едрите неща са тия, заради които си струва да умреш без колебание, като си жертваш семейството, приятелите и здравето. „Много силно!“ – ще каже някой. Не е силно. Само преди сто години дядовците ни са загивали в три-четири войни, именно заради тия ценности. Оставяйки семейства без никаква подкрепа, на Божията милост.
Нека мислим за Едрите неща. Нека горим за доброто. Нека сме „за“ и „против“ всяко нещо, което се случва на милата ни земя и родина. Бог, разбира се, ни е пратил на тази земя, за да се учим, също и за да вършим, но преди всичко ни е пратил да Бъдем! Ако дори само едно светило не угасне в голяма зала, пак има светлина.
Забелязах го наскоро.
Когато човек е притиснат от необходимости да решава всеки ден някакви проблеми, и още по-често е притиснат от вменени му тревоги за утрешния ден (в които по правило не може да участва, а се чувства зрител..) той, от една страна „разпуска“ с филми и шоута, които за малко го изваждат от притесненията, а от друга страна, ако и да гледа новини, отказва да се почувства ангажиран с каквото и да е от обществена значимост.
А може би трябва. Да се ангажираме с позиция. Най-напред с позиция. Може да не излезем на площада, да не набием политик, да не гласуваме за петиция в Интернет. Но да ВИЖДАМЕ големите неща, които се случват, и то да положим усилие да виждаме първопричините им, е изключително важно!
Тия дни гледах филм за богомилите. За вярата на „добрите хора“, която ако и да не е позната на мнозина /понеже сведенията за вярата им идват предимно от инквизицията/ , е поставила такъв отпечатък по цяла Европа, че цели градове са отказвали да предадат на властта богомилите си, и са били изгорени…
Казах си – добре , в името на какво? Ами в името на Едрите неща, като спасение на душата, като опазване на принципи и ценности за поколенията! Богомилите, катарите, са били благословията на града. Сами ставайки храм на Бога, те са били храм за гражданите, при който те са отивали за да бъдат посъветвани и изцелени.
В този смисъл, мисълта за Едрите неща дава небивала сила! Дава посока на живота ни. Дава решение на много дребни проблеми, за които постоянно имаме ветрове наляво и надясно, и няма категоричност в нас и край нас …
Мисълта за Едрите неща е като венчание с Този, Който ни е обикнал, обича и ще ни обича завинаги. Мисълта за Едрите неща е като посвещение на Неговата мисия сред хората. А не да искаме Той да се посвети на дребните ни цели.
Както се разказва в една популярна притча за професора, камъните и пясъка, ако Едрите неща заемат своето място в живота ни, за дребните място ще се намери. Обратното обаче не е възможно.
Много хора ,като чуят тази притча, казват : „О, да, едрите неща са семейството, приятелите, здравето“. Не. Те са да кажем, средни неща. Едрите неща са тия, заради които си струва да умреш без колебание, като си жертваш семейството, приятелите и здравето. „Много силно!“ – ще каже някой. Не е силно. Само преди сто години дядовците ни са загивали в три-четири войни, именно заради тия ценности. Оставяйки семейства без никаква подкрепа, на Божията милост.
Нека мислим за Едрите неща. Нека горим за доброто. Нека сме „за“ и „против“ всяко нещо, което се случва на милата ни земя и родина. Бог, разбира се, ни е пратил на тази земя, за да се учим, също и за да вършим, но преди всичко ни е пратил да Бъдем! Ако дори само едно светило не угасне в голяма зала, пак има светлина.
Тагове:
Кой дърпа конците на света?
Единственото "позволено" оскър...
Изпълнение на Божия призив след пенсиони...
Единственото "позволено" оскър...
Изпълнение на Божия призив след пенсиони...
"Нека мислим за Едрите неща. Нека горим за доброто. Нека сме „за“ и „против“ всяко нещо, което се случва на милата ни земя и родина. Бог, разбира се, ни е пратил на тази земя, за да се учим, също и за да вършим, но преди всичко ни е пратил да Бъдем! Ако дори само едно светило не угасне в голяма зала, пак има светлина." Хубаво е да имаш кауза за която да си готов да умреш!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1552