„И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода

на баща му Исаака, и отиде Исав при Измаила

и, освен другите си жени, взе за жена Махалата,

дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова.“

 

Образът в тази мимолетна случка, почти незабележима сред епопеята на Яков, се оказва много важен. Понякога едно изречение казва много. Каква беше предисторията? Исав, синът, който за паница леща официално /пред духовния свят/ презря първородството си, беше женен за две жени от местните племена. Явно по нрав тия снахи не бяха никак угодни на Исаак и Ревека - благочестиви и сериозни хора.

Когато изпратиха Яков да си търси жена от рода на майка му, целта беше да го отдалечат и от гнева на големия брат. А големият брат не разбра… След като изгуби благословията на баща си, Исав все пак се беше постреснал. И за да угоди на родителите си тепърва, разбра нещата /както обикновено/ буквално, и просто си взе още една жена. Не от хетейските дъщери, но от племето на друг род, роден „по плът“ – Измаилтяните.

Както знаем, Исмаил беше роден от слугинята на Авраам, когато Авраам по плът се опита да си предизвика Божието благословениие. А Исаак беше роден от стогодишната замъртвяла утроба на Сара, жената на Авраам. Исаак бе синът по обещание! Той наследи намерението на Бога. Ето че и неговите синове-близнаци, повториха образа на разделянето на плът от дух…

(И още, забелязва се, че Исав "прибави". Не коригира злия нрав на жените си, а просто прибави още една. Така някои хора прибавят книги, знания, действия в живота си, без да се променят отвътре.)

Исав вероятно имаше и доста други познати. Но кой знае защо отиде именно при Измаил. Вероятно, бяха си близки? Не му хрумна за рода на майка му, където имаше хора, познаващи Божието откровение, както и сама Ревека навремето го позна и последва. Той предпочете роднините по плът, отколкото да потърси роднините по дух.

Кога ние постъпваме като Исав? Много е тънко, но често се случва. Именно защото е незабележимо. Заменяме делата по дух, с „добри дела“ според общоприетите представи. Заменяме общуването по дух, с общуване с духовни хора. Но и там има уникална закономерност – ако сме много упорити в СВОИТЕ виждания, ние няма да имаме полза дори от духовните хора. Вода ще газим, жадни ще ходим. Както казвали някои на Христос: „Ти из нашите улици си изцелявал и поучавал!“, а Той щеше да ги отблъсне с „Не ви познавам!“.

Исав не искаше първородството, защото не искаше да бъде водач, не искаше да е първи, не искаше да живее в откровения. Той предпочете утъпкания път:  достатъчно ми е да съм добър професионалист, да се оженя, да имам деца, добитък и имот. 

И за нас е така... изпитанията на всеки са индивидуални, понякога са особено тежки и често се налага да станем „първородни“ и да минем по неутъпкан път, като се молим и се съветваме с Духа и божиите пратеници, както Яков.

 

 

Проблемът е , според мен, че самите Духове водят война помежду си, а съответно и духовните хора. А по мои наблюдения, много духовни хора могат да бъдат подведени. Да, наистина, евреите избират само един Дух и това е еврейския, поради това им е много трудно дори да оценят "духовното" в други народи. За това се и скитат бездомни.