Ти ли си тази, която пътя ми предначерта?..
Ние, мъжете, сме ято, идващо през пролетта.
Вие, жените, сте истина.. Истински родни места,
топли, спокойни, пречистени извори на радостта.
Ето че ятото спира. Добър ден, добър ден, добър ден!
Само във тебе намирам смисъла, че съм роден.
Идвам при тебе и падам. Птиците падат, уви!
Толкова тиха награда в толкова прости треви.
Всичко е вече разчистено. Всичко е ясно докрай.
Ти си реалната истина. Аз съм реалния край..

------------------------------------------------------------

текст Павел Матев, песен Орлин Горанов