Постинг
17.04.2018 09:48 -
Работохолизмът като скрита духовност
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1745 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 17.04.2018 15:48
Прочетен: 1745 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 17.04.2018 15:48
Ще кажете, чак пък толкоз? Работохолизмът е проблем за близките на работохолика и за него самия… Работохоликът е „благодат“ за началството, защото такъв човек може да замени цял отдел, при това не обича да взема отпуски и болнични… Но да е духовен? Та той с години не може глава да вдигне от работа, пък и не желае.
Вероятно всеки си е имал работа с работохолик. Приятел, близък, понякога и съпруг. Говорим му строго. Говорим му мило. Убеждаваме го, че и така прави достатъчно. Или му говорим рязко, като му „отваряме очите“, че е използван. Нищо не помага! Той гради своите въздушни кули, които ние сме съборили и продължава по същия начин…
Обикновено такива хора са добри приятели и именно затова не ни се иска да ги оставим. След време отново опитваме да извадим човека от схемата. И отново се проваляме.
А може би тъкмо тук е ключът. Работохоликът в общия случай е почтен и честен човек. Затова ни е и приятел. Затова и може би го обичаме. Работохоликът минава като насън покрай корупционните схеми във фирмата и често е единственият, който остава неинформиран и незасегнат. Работохоликът може да е на важна позиция в голяма компания, а семейството му да не получи от това никакви облаги. Работохоликът, който ненавижда болничните, понякога действително няма време и да се разболее.
Къде е силата, която мотивира и държи работохолика да бъде такъв? Тази сила стъпва на един духовен закон. И той е намерил образ в учението на Христос : да обичаме ближния като себе си. Да се жертваме за него. Да, в такъв начин на живеене има сила. И не само за ближния, а най-вече за самите нас. Много посветени личности в миналото и днес са доказали, че който не трепери за утрешния ден, и не събира ресурси само за себе си, ангелски сили ще му помагат!
В този начин на живот има дори възторг, опиянение. Не случайно работохоликът понякога все едно живее в друг свят и вижда нещата под друг ъгъл. „Ще помогна на колегите.“ – казва нашият познат. „На тия клюкарки и лентяи ли??“ – казваме възмутено ние. „Ама те са млади…“ „Ама те имат проблеми“… Така ги вижда работохоликът. По същия начин той вижда началника си или институциите като високи йерархии, на които иска да служи или поне да угоди, вместо да ги заобикаля.
На този, който е познал сладостта да служи, може да му помогне само едно пренасочване. И то може би няма да започне с това да го принудим да спре активно да работи. Малко по малко, когато работохоликът (а преди него – ние!) види коя е истинската полза за другите, той сам може да се преориентира.
Един ден ще види, че не да вършиш всичко вместо младия, а да го учиш на достойна самостоятелност го прави щастлив и успешен! Един ден ще види, че вместо да бъде буфер, с мъдростта си може да става мост между скараните колеги. И най-вече ще види, че честният човек трябва да има самочувствие и да учи другите, а не да им служи за параван и реклама.
Вероятно всеки си е имал работа с работохолик. Приятел, близък, понякога и съпруг. Говорим му строго. Говорим му мило. Убеждаваме го, че и така прави достатъчно. Или му говорим рязко, като му „отваряме очите“, че е използван. Нищо не помага! Той гради своите въздушни кули, които ние сме съборили и продължава по същия начин…
Обикновено такива хора са добри приятели и именно затова не ни се иска да ги оставим. След време отново опитваме да извадим човека от схемата. И отново се проваляме.
А може би тъкмо тук е ключът. Работохоликът в общия случай е почтен и честен човек. Затова ни е и приятел. Затова и може би го обичаме. Работохоликът минава като насън покрай корупционните схеми във фирмата и често е единственият, който остава неинформиран и незасегнат. Работохоликът може да е на важна позиция в голяма компания, а семейството му да не получи от това никакви облаги. Работохоликът, който ненавижда болничните, понякога действително няма време и да се разболее.
Къде е силата, която мотивира и държи работохолика да бъде такъв? Тази сила стъпва на един духовен закон. И той е намерил образ в учението на Христос : да обичаме ближния като себе си. Да се жертваме за него. Да, в такъв начин на живеене има сила. И не само за ближния, а най-вече за самите нас. Много посветени личности в миналото и днес са доказали, че който не трепери за утрешния ден, и не събира ресурси само за себе си, ангелски сили ще му помагат!
В този начин на живот има дори възторг, опиянение. Не случайно работохоликът понякога все едно живее в друг свят и вижда нещата под друг ъгъл. „Ще помогна на колегите.“ – казва нашият познат. „На тия клюкарки и лентяи ли??“ – казваме възмутено ние. „Ама те са млади…“ „Ама те имат проблеми“… Така ги вижда работохоликът. По същия начин той вижда началника си или институциите като високи йерархии, на които иска да служи или поне да угоди, вместо да ги заобикаля.
На този, който е познал сладостта да служи, може да му помогне само едно пренасочване. И то може би няма да започне с това да го принудим да спре активно да работи. Малко по малко, когато работохоликът (а преди него – ние!) види коя е истинската полза за другите, той сам може да се преориентира.
Един ден ще види, че не да вършиш всичко вместо младия, а да го учиш на достойна самостоятелност го прави щастлив и успешен! Един ден ще види, че вместо да бъде буфер, с мъдростта си може да става мост между скараните колеги. И най-вече ще види, че честният човек трябва да има самочувствие и да учи другите, а не да им служи за параван и реклама.