Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2018 22:23 - Да воюваме – с децата, вместо децата или за децата?
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1026 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 22.04.2018 22:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За никого не е тайна, че родителството е воюване. Но това е воюване, което ние сами сме избрали и е едно от най-истинските проявления на любовта. За безкористната любов, наричана „агапе“ има и тълкувание, че произлиза от древния бохарски диалект, където „аха-пе“ буквално се превежда „воюващият“. Но, както и много други неща, тази наша способност, тази наша свещена ревност за децата често е изкористена. 

  До неотдавна като неприятен феномен се считаха родители, които „постилат“ пътя на децата си в училище, в личния живот, в работата. Когато майките постоянно изричат, че синът им не може да се гледа сам, не може да прецени какви дрехи да си купи – той действително ще се чувства неуверен и неспособен в тази сфера. Особено ако посрещаме всяка негова грешка с язвителност и разочарование. 

  Още ли се питаме защо децата ни лъжат или не ни разказват всичко? Ами заради реакцията ни на техните грешки. Тя им докарва такъв силен стрес, и то от човека, от когото очакват подкрепа, че предпочитат нищо да не ни кажат. Да, децата се пазят най-вече от „назоваванията“, които ние щедро сипем, и сътворяваме за тях такава реалност, в която те са нищожни, неспособни, безотговорни и почти безнадеждни.

  В последните години обаче, все по-болезнен става стремежът на родители да се „доказват“ пред своите малки деца. Нерядко ще чуем на детската площадка от някоя миловидна жена : „Абе, идиот, аз казах ли ти да не…“, съпроводено с физическа грубост.  Дори майка ми, извънредно кротка жена на възраст, в подобна ситуация не издържала и казала на една такава разюздана дама, че ще се обади в агенцията за закрила на детето!

  Когато детето, малко или подрастващо, не ги слуша, такива родители спорят като с равен, убеждават го, че едва ли не нарочно им е станало враг. Обиждат се. Сърдят се. Обвиняват. Докато детето в общия случай търси своя уют, търси да оцелее, търси някъде да е прието и да намери по-ведра обстановка. Такова дете започва да се крие при приятели, при дядо и баба, започва да закъснява, за да не се срещне със своите, както то ги усеща – „врагове“. 

  Как да го накараме все пак да ни уважава? Опитът показва, че детето избира за свой авторитет хора, които сами имат авторитети. Хора, които нещо уважават и са му посветени от сърце, а не показно, като постоянно се оплакват. Те са неговите „тихи герои“ и за тях детето е готово да изтърпи неприятности, да спазва някаква дисциплина, за да бъде в тяхната среда. Но, уви, за съвременните хора най-големият авторитет са самите те! „Аз каквото реша“. „Аз вярвам в себе си“. „Не ми говори за държавата, обществото, църквата, морала, аз сам съм закон за себе си!“

  Такъв авторитет реално е агресивен и насилствен, защото е неестествен. Дори да сме тихи и да не повишаваме тон, децата усещат нашето огромно самомнение. И може би се пазят от този „неестествен Бог“, в който искаме да се превърнем. Да, както е казал и философът Паскал: „В душата на всеки човек има празнота с формата на Бог“. Душата свято пази това място, и ако все пак допусне човек да застане на него, се стига до обсебване на свободната воля и на личността. 

  А ако не воюваме вместо децата, и не воюваме с децата си, за кое воюване остава място?

  За това воюване, което почти никой не иска да води. Защото то изисква постоянно отваряне на очите за невидимите реалности, които завладяват децата. Да сте видели много родители сериозно да воюват с телефоните? Ами. Купуват от скъпи по-скъпи, защото „другите имат“. И се успокояват един друг, че всички деца са зомбирани колкото тяхното. Да сте видели много родители да воюват с потребителското отношение на децата си към любовта? Ами. „Всички си имат гаджета“. „Да си поживеят, да не бързат“. „Тя имала още да учи, затова я остави – как ще изтърпи с тия редки срещи цяла година.“ Любовните рани не се считат за нищо, а смяната на партньора става много по-лесно, отколкото на автомобил. 

  Медиите, рекламите, поведението на „мнозинството“ са нещата, които оказват адски силен натиск върху нашите деца. И за да ги избавим, ние трябва да воюваме да ги въведем в общност с по-чисти идеали, с реално приятелство и подкрепа. Това едва ли ще е местния карате-клуб, ако и да е модерно. Още по-малко ще е училищния дискусионен клуб, ако преподавателят излишно философства и възпитава гордост и незачитане на каквито и да е ценности. 

  Най-вече, такава общност трябва да търсим и самите ние, като спасителен кораб за дома ни сред морето на народите! Трябва да я търсим, трябва да бъдем част от нея, и така да въвличаме децата си. Воюване без съпротивление няма. Воюването е ежедневно и упорито плуване срещу течението. 

image



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1286955
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031