Видяли ли сте как колоездачите преминават през въодушевената публика и освен ръкоплясканията приемат малки бутилки вода? В дългия път всеки товар им е в повече, затова водата, дошла на време и на място, е приета с благодарност. Разбира се, ако някой държи да пие само собствената си вода, той ще завърши последен, натоварен с доста амбалаж.
Така е и с хората край нас. Някои изглеждат уверени и умни. На пръв поглед, всеки иска да подражава на тях. Но реално, именно с тия, които „вземат от дума” ние се сприятеляваме, с тях ни е леко, и тях бихме искали да вършим обща работа.
Не случайно уважаваме хората, които умеят да слушат. Тук не става дума, че те просто гъделичкат нашето его. Ние подсъзнателно разбираме, че те са задълбочени хора и не смятат своите откровения за началото и края на мъдростта.
А какво друго тайно нещо казва народът ни с този израз? Да вземаш не просто думата. Да вземеш ОТ думата. Тоест, да разбираш смисъла на посланието. И ако понякога не си го разбрал, следващия път да внимаваш два пъти повече.
