Блогът на lyuliak :: КОГАТО ЦАРЯТ СЪБИРА ВОЙСКИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.07.2018 14:27 - КОГАТО ЦАРЯТ СЪБИРА ВОЙСКИ

Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл

Прочетен: 1083 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.07.2018 20:28

Понякога царят си събира войските. Понякога и човекът се „събира“ и концентрира в това, което е важно. Уви, най-лесно това става когато е застрашено здравето ни или близък е в опасност. Когато ситуацията не е така ясна, ние разпиляваме силите си.

Не е никак лесно да кажем: „ще ги събера“. Някога това е правила общността. Ако всички в дома пращят от здраве, а дворът е пълен с плода на земята, хората са знаели, че е време да помогнат и на съседите.

Днес обаче няма смисъл да гледаме с умиление към миналото. Усещането за благодарност и почит се е изпарило от много представи, и ако без преценка започнем „да помагаме на някого“ – често човекът обидено ще отхвърли помощта ни, или напротив, ще изхаби полученото, без да развие своите качества… Това в пълна степен важи не само за средства, а за времето, които отделяме на някои хора и каузи.

Кога се усещаме „разпиляни“? Когато все по-често НЕ намираме време и сили за някои належащи неща. Когато започнем да забравяме. Когато ни липсват мотивация и ентусиазъм.

Обикновено ние бавно осъзнаваме своето „разпиляване“. Особено, ако по принцип се имаме за работливи и отговорни хора /“та ние не седим цял ден по кафетата, както някои!“, „та ние не ходим на разходки всяка вечер!“/ Ние сякаш винаги сме заети… Тогава се налага близките и познатите да ни обърнат внимание, че сме вяли, изглеждаме изтощени, странно пропускаме ангажиментите си. Понякога се стига и до болести. Дали ще се отрази на стомаха, гръбнака или ще ни се обърка сънят – това е един от начините нашата същност да подаде сигнал, че нещо се случва.

Най-лесно е, ако времето ни е обсебено от едно-единствено „хоби“, което макар и с болка, можем ясно да отрежем. Но най-често изобщо не е така. Правим много неща, и все по-често ни преследва усещането, че нито едно не е свършено както трябва.

* * *

Кой може да събере войските ни и да раздели жито от плява? Кой може да „тропне по масата“ вътре в нас и да направи да млъкнат мотивациите от рода „ами беше ми интересно“, „ами понеже и другите го правят“, или „понеже ме мързеше…“ Кой? Само царят.

Пред Царя могат да млъкнат не само нашите, но и претенциите на нашите познати. (Разбира се, щом опитаме „да се съберем“, веднага се усеща, как в повечето „пътечки“, които изпиват енергията ни, не сме сами. Някой е свикнал да си правим компания там, и вероятно ще протестира.)

Пред Царя може да светне тъмния килер на нашите цели и да извадим на почит няколко много важни неща, които сега вървят „по навик“. А останалите, които не са наша цел, а нечия чужда – можем и трябва да изхвърлим веднага.

Пред Царя можем спокойно да кажем, че сме сами. Той ще прати подкрепление за важната работа. А ние можем да му се доверим (без да съдим по лице), че това ще е най-доброто и искрено подкрепление.

Пред Царя можем да явим и нашата умора. И Той ще ни каже къде да намерим почивка. Но истинска. Такава, след която с удвоени сили душата ни ще потегли напред.

Още много мога да пиша. Но ми е по-красиво да спра и всеки от нас сам да довърши.

Представете си: ЦАРЯТ! И всичко, което можем да кажем в нозете Му…