Защо Толкин не обсъжда толкова мислите и изборите на Фродо, колкото мислите и изборите на Сам? Дали защото Сам със своите противоречия е по-близък до всички ни … а и неговият избор е не по –малко интересен?  
Фродо беше добр...

 Темата явно е много належаща. Щом се улавям, че от „цъквания” обикновено на първата минута забравям за какво съм влязла в Интернет. И се опомням след солидно загубено време.
Разбира се, от една страна, това е цяла индустрия...

Винаги съм обичала биографии. А още повече, автобиографии. Но все повече оценявам какво огромно свидетелство е една искрена изповед за житейските събития на някого, защото в нея, като по книга, можеш да видиш и тихите Божии стъпки, милос...

 Бъди за мене изворът във суша,
и даже моя съвест и мерило;
един човек, готов да ме изслуша,

Народът ни е създал толкова хубави поговорки, че с годините започвам да изпитвам към някои от тях страхопочитание. Особено, когато добре познатите думи прозвучат в нова светлина.
Ето, едва наскоро някои учени започват да преоткриват нал...

 Не е важно кой. Важно е да видим как го избираме... Защото тогава ще разберем какво живее в сърцата ни!
Забелязваме ли, че наблюдаваме: кой е умен и може, ама постоянно се подиграва на глуповатия? Не заслужава! – отсъждаме  ние. ...

   "Малко са ни Обидата и Омразата в наши дни, та и Неприязън... Но тази дума съществува, за да обозначи едно специфично състояние, в което не можем да понасяме някого, дори когато не ни прави нищо лошо.  Понякога това е особено тежко, ...

 На Рицаря, до който съм отляво с обич 
Свали доспехите си. И поспри до мене -
в дланта ми глътка обич да разпръснеш!

 Зелена ниша. Бели придихания
и няколко пътеки към небето
между дърветата, по дланите разстлани,

Напоследък ми попадат автобиографични книги. Някои наши творци, учени и общественици са налучкали точния начин, и непринудено разказват за житейския си път чрез разни случки, без изброяване на постиженията и титлите си. Когато тия разказ...

Реално, това ни се случва. На пръв поглед сме на редовна работа, имаме своя кръг от постоянни задачи, своите приятели, своите навици за отдих и може би – спорт. Все пак, нещо в живота ни е сериозно затлачено, щом само като помислим...

И романът не е дълъг, а филмът направо е къс. Прилича на някакъв фрагмент. Не е чак трагичен, не е чак смешен, много е нежен и уж говори за едно минало, в което даже аз не съм живяла, а и сега има неща, които са същите.
Мисля си, когато...