Прочетен: 1863 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2014 21:45
До дълбините на извор подземен
Проникват очите ти –
Избликвам, руквам, шуртя...
Лъчите на светлината ти звездна
Пронизват моя скришен сумрак –
Сияя, проблясвам, струя
Стрели сребристи
Безмилостно-нежни
Островърхи
Невинни
Една след друга
Милват
Безпомощното ми сърце
С водите и тревите,
С горите и реките на душата си
Нозете ти галя и мия
А в дланта ти
Пее птичка
Лунна
Милостива
Перце от нея крия
* * *
В жаравата нежна на очите ми
танцува снагата ти любима
В пламнали цветя по страните ми
изгаря ме спомена за целувките ти
Копняна... сънувана... незабравима...
Огънят понякога е сребристо-студен
когато ме прегръща вместо теб
Не знаеш ли
Дори воалът ми от болка по теб
е по-жарък от пожар
Усмивката ми
е тихата песен на надеждата
Струните на арфата са струи от сълзи -
душата ми вали по теб
Дъжд или пламък?
Ден след нощ след ден след нощ след
Как не изтече, как не изтля?
* * *
Виждам, меднооки мой!
Зная... чувствам...
Като струна цяла трептя
Цветята ти снагата ми украсяват
Любовта на топли сълзи в очите ми
Чашчиците им жадни облива
Пъпчиците на неизречените мили думи
Венче в косите ми извиват
Привела съм глава под тежката им сладост!
В ушите ми на шепоти влитат
На страните ми в руменина аленеят
Твоите, мили, медни магнолии
Душата ми за теб блести
През везаните була на гръдта ми
Ах, дано я разпознаваш
В онази самотна вечерна звездица
* * *
Поднасям в нозете й
жаравата на сърцето си
Единствено нежността й
превръща огъня в море от жива вода,
отразило в диплите си
зората на ненаситната надежда
И още
В нозете й
Разтрепераните в бурята на мъката цветя
(алените криле на душата ми)
Омачкани, окъсани, но познали
Лазура
На една окъпана в дъжд
Бездна от необятна вяра
И още
В нозете й
Огърлици от недокосната нежност,
Перлената роса на стаените сълзи
По нишките-струни
Под невидими пръсти
И сетна
В нозете й
Едничката капка
Безоблачно-ведра любов,
Уязвима като зеница-вселена
В отдадени онемели очи
http://www.vaisnava.org/