Постинг
20.04.2018 11:14 -
СТАРИ ХОРА
Автор: lyuliak
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1254 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2018 11:26
Прочетен: 1254 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 20.04.2018 11:26
Сигурно ви е близко. В един момент /дори да имате деца, те са пораснали и са далече/ се чувствате обградени само от стари хора. Те понякога искат грижи, но това не е най-тежкото. Те живеят в безнадеждност, единствените им събития са, че още някой техен връстник е починал. Защото на погребенията ги канят. А когато на същия този връстник се роди внуче, те не са част от общността на рода, за да му се зарадват.
Понякога изглежда, че жестоко ни липсва някогашното село. С всичката му кал и болести, но старите хора вечер седели на припек и можели да виждат, да нахранят и да погалят и чуждото внуче. А също и да му разкажат история. Днес старите хора и цялата им любов са обект на лъжи и измами. Хвърляли много пари през балконите? Значи, много обичат... А вечер, вместо на пейките пред несъществуващите къщи, те седят на дивана и въздишат с героите на „Малката булка“ и други подобни истории.
Опитваме да разкажем нещо на старите хора, да ги ободрим – но се оказва, че освен служебните си проблеми нямаме особено интереси истории. Къде е проблемът? Нали Бог ни обича? Откакто хората живеят в големите градове, автоматично ли се лишават от радост?
Не би трябвало да е така. Хората са създадени, за да живеят в общности. Проблемите на големия град понякога са нашата врата към възраждането им. Нуждата от детска градина създаде семейните кооперативи. Хора, които си имат доверие, се редуват да гледат малките си деца. В тази посока дори чуждите баба и дядо могат да се окажат добро място, където да изпратим детето си след училище.
Когато у някого срещнем сродни ценности, трябва да сме по-решителни да създаваме общност с него! Песента „Ако до всяко добро същество застане поне още едно...“ не е просто приятен припев. Ако напоследък новините са пълни с криминални хроники, от които на човек му иде да няма доверие на никого, трябва да помним, че новините се плащат и поръчват от рекламодателите. Саможивият човек няма с кого да се посъветва и става лесен обект на манипулации. От кредити, от покупка на ненужни стоки и лекарства … до нашите избори на изборите. Къде по-изгодно е на властниците ние да ги избираме „по картинка“, според думите им от екрана, а не по делата им.
В дневниците на Николай Хайтов може да се проследи едно особено общуване със старите хора. При все цялата му болка за обезлюдяващите села, за загиващите истински пастири и земеделци, Хайтов извлича живот и благословия от общуването с възрастните. Той е имал дарбата състрадателно и внимателно да ги слуша. От историите, които е чул се раждат прекрасни книги за любовта и ценностите, а също и филми като “Капитан Петко войвода“, „Мъжки времена“, „Румена войвода“ и други. От неговите дневници може да се прочете как животните обичали пастиря, който носел и топлел малките им в ризата си. И как ненавиждали следващия, който ги пасял с цигара и пръчка. Хайтов е пренесъл от разговорите си със старите хора не друго и не по-малко, а Сила! Сила за живот, Корен на самоличност. Помага за издаването на чужди книги и спомени, истории на градове и села, като с това смята, че прави изключително малко /спрямо огромния си архив/… но прави достатъчно да ни предаде вкуса, образа и аромата на българската душа от своето време.
А ние, чувстваме ли се стари? Сериали като „Сексът и градът“, любовниците и хапчетата, с които една от героините се опитва да задържи своята младост, са само смехотворни. Въпреки глобализацията българката е запазила едно особено достойнство и задълбоченост, та да не търси своята реализация толкова повърхностно. Но дори когато активно участваме в живота на своите деца и близки, ние понякога приемаме да се чувстваме стари. „От нас – само парите...“, „Ние на младите акъл вече не даваме…“ Това ли е истинската ни роля? А мъдростта на живота? Или не сме се опитали да го разберем, а само да оцелеем и да понатрупаме нещичко?
Отново Хайтов разказва за почитта, която навремето отдавали на старците. Най-напред, когато някой побелее и пусне брада, никой не оставал седнал, ако старецът мине по улицата. Освен това той описва голямата почит към такъв старец от дъщери и снахи. А ролята на такъв почтен човек, който не се е пропил или провалил, а е опазил семейството си, била да бъде съветник и помирител на рода си. И нищо по-малко. Затова и Хайтов възкликва: „Някога старите хора са управлявали света!“
Понякога изглежда, че жестоко ни липсва някогашното село. С всичката му кал и болести, но старите хора вечер седели на припек и можели да виждат, да нахранят и да погалят и чуждото внуче. А също и да му разкажат история. Днес старите хора и цялата им любов са обект на лъжи и измами. Хвърляли много пари през балконите? Значи, много обичат... А вечер, вместо на пейките пред несъществуващите къщи, те седят на дивана и въздишат с героите на „Малката булка“ и други подобни истории.
Опитваме да разкажем нещо на старите хора, да ги ободрим – но се оказва, че освен служебните си проблеми нямаме особено интереси истории. Къде е проблемът? Нали Бог ни обича? Откакто хората живеят в големите градове, автоматично ли се лишават от радост?
Не би трябвало да е така. Хората са създадени, за да живеят в общности. Проблемите на големия град понякога са нашата врата към възраждането им. Нуждата от детска градина създаде семейните кооперативи. Хора, които си имат доверие, се редуват да гледат малките си деца. В тази посока дори чуждите баба и дядо могат да се окажат добро място, където да изпратим детето си след училище.
Когато у някого срещнем сродни ценности, трябва да сме по-решителни да създаваме общност с него! Песента „Ако до всяко добро същество застане поне още едно...“ не е просто приятен припев. Ако напоследък новините са пълни с криминални хроники, от които на човек му иде да няма доверие на никого, трябва да помним, че новините се плащат и поръчват от рекламодателите. Саможивият човек няма с кого да се посъветва и става лесен обект на манипулации. От кредити, от покупка на ненужни стоки и лекарства … до нашите избори на изборите. Къде по-изгодно е на властниците ние да ги избираме „по картинка“, според думите им от екрана, а не по делата им.
В дневниците на Николай Хайтов може да се проследи едно особено общуване със старите хора. При все цялата му болка за обезлюдяващите села, за загиващите истински пастири и земеделци, Хайтов извлича живот и благословия от общуването с възрастните. Той е имал дарбата състрадателно и внимателно да ги слуша. От историите, които е чул се раждат прекрасни книги за любовта и ценностите, а също и филми като “Капитан Петко войвода“, „Мъжки времена“, „Румена войвода“ и други. От неговите дневници може да се прочете как животните обичали пастиря, който носел и топлел малките им в ризата си. И как ненавиждали следващия, който ги пасял с цигара и пръчка. Хайтов е пренесъл от разговорите си със старите хора не друго и не по-малко, а Сила! Сила за живот, Корен на самоличност. Помага за издаването на чужди книги и спомени, истории на градове и села, като с това смята, че прави изключително малко /спрямо огромния си архив/… но прави достатъчно да ни предаде вкуса, образа и аромата на българската душа от своето време.
А ние, чувстваме ли се стари? Сериали като „Сексът и градът“, любовниците и хапчетата, с които една от героините се опитва да задържи своята младост, са само смехотворни. Въпреки глобализацията българката е запазила едно особено достойнство и задълбоченост, та да не търси своята реализация толкова повърхностно. Но дори когато активно участваме в живота на своите деца и близки, ние понякога приемаме да се чувстваме стари. „От нас – само парите...“, „Ние на младите акъл вече не даваме…“ Това ли е истинската ни роля? А мъдростта на живота? Или не сме се опитали да го разберем, а само да оцелеем и да понатрупаме нещичко?
Отново Хайтов разказва за почитта, която навремето отдавали на старците. Най-напред, когато някой побелее и пусне брада, никой не оставал седнал, ако старецът мине по улицата. Освен това той описва голямата почит към такъв старец от дъщери и снахи. А ролята на такъв почтен човек, който не се е пропил или провалил, а е опазил семейството си, била да бъде съветник и помирител на рода си. И нищо по-малко. Затова и Хайтов възкликва: „Някога старите хора са управлявали света!“
Искам да направя дарение / Търся благоро...
Делото за геноцид над палестинците пред ...
След повече от седем месеца
Делото за геноцид над палестинците пред ...
След повече от седем месеца
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1552